ДИМИТЪР НЕДКОВ,  писател“По-добре Балканите да пламнат, отколкото цяла Европа!...Преписват тази

ДИМИТЪР НЕДКОВ,  публицист

“По-добре Балканите да пламнат, в сравнение с цяла Европа! ”...

Преписват тази злокобна фраза най-малко на неколцина възкачили се на Светия трон през разпнатата сред вярата Христова и политическата власт хилядолетна история на Римокатолическата черква. Кой тъкмо провъзгласен посредством “белия пушек ” от комина на Сикстинската шапка наместник Божий на земното Царство я е произнесъл – няма никакво значение. Днес всеки просветен съвременен човек е към този момент задоволително наясно, че формалната хроника на държавата-град Ватикан няма нищо общо с надълбоко укритите в катакомбите под Mons Vaticanus прекомерно неуместни, усърдно премълчавани епохи наред истини за ориста на Европа, а след това и на целия сегашен, поетапно откриван и опознаван от европееца останал свят. Все отново главното протоколно предписание на ръководещите най-малката суверенна държава-църква в света е:   в никакъв случай не казвай това, което мислиш наистина…

Ватикана и Балканите - необятна тематика за формалните историци и още по-голям катализатор на неуместните за световния политико-религиозен истаблишмънт теории на конспирацията за “втория исторически проект ”.  С изключение на католическите Хърватия и Словения, всички останали балкански страни от време оно са били “трън в петата ” на геополитическите ползи на Римокатолическата черква, респективно на страната Ватикан. Особено във времена на тектонични разбърквания на шахматната дъска на безконечната партия сред Запада и Изтока в борбата за надзор върху душите човешки и благосъстоянията естествени. Дали по Божията воля или по-скоро нелепостта хорска, само че през днешния ден Балканите още веднъж са бойното поле, от което ще зависи дали ще се сбъдне предсказанието на оня френски публицист и политик Адре Малро, който твърдеше, че индивидът не е това, което си мисли, а е това, което крие и заради това предизвести, че   “21-ви век ще бъде век на вярата или… няма да бъде ”.  В този смисъл, през днешния ден някак си от самосебе си се натрапва въпросът - каква ли поличба тегне над Балканите, че отново тук ще се взема решение май ориста на Европа? Същата тази християнска Европа, разкъсвана от парадоксалната схизма, смразила духовните сили и на католици, и на православни в илюзорната борба за някакъв си Трети Рим. Що за християни ще сме, откакто в аналите на общата ни верска история битуват изречения на духовните ни водачи като: “По-добре чалма в сравнение с папска тиара ” и “По-добре Балканите да пламнат в сравнение с цяла Европа ”?!?...

Трудно е накратко да се дефинира през днешния ден ролята на дребна и от ден на ден неосъзнаваща себе си, самоотрекла се от историческото си достолепие България в ползите на геополитическия състезател Ватикана. Ние, българите – объркали през мракобесното Средновековие много сметки на Светия трон из половината Европа с еретичните си учения за един малко по-друг вид вярвания в Божественото начало на света.    Може би и по тази причина, единствено две са в историята удостояващите ни със светейшата чест визити на Свети отец в земите български. На папа Йоан Павел II през към този момент далечната 2002 година и през днешния ден на папа Франциск.

Наричани за пред света като апостолически съгласно канона на Римокатолическата черква и двете визити имат ловко затулен предопределящ българската орис политически подтекст. Нито предходното, нито днешното височайше посещаване на белоснежния Пастир на стадото имат нещо общо с вселения посредством душата в индивида Божествен промисъл. Всичко си е чиста политика и то в най-вулгарния смисъл на това разбиране. И в двата случая поканата е замислена и отправена от идната настоящата политическа конюктура световна власт. И в двата случая Патриархът на българската православна черква е единствено известен и внимателно помолен от държавниците ни да прояви благовъзпитание посредством премълчаване на верските аспекти в комплицираните взаимоотношения от епохи сред двете еднояйчни, само че кръстещи се по различному пред Христовия Кръст църкви.

Кодовата дума разшифроваща същинската цел на визитата през 2002 на папа Йоан Павел II в България, а и на целия негов понтификат беше – антикомунизъм.  Във финалната фаза на пропагандната борба с Империята на злото и окончателното преформатиране на страните от Източна Европа, в сходство с доктрината на сънародника на папата-поляк Збигнев Бжежински. Същият демиург на Студената война Бжежински, провъзгласил незабавно след рухването на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз с прилежащия му Източен блок, че: “след комунизма, най-големият зложелател на Западната народна власт е Православието ”. Няма по какъв начин да не се напомни тук и ловко премълчаваният през днешния ден факт, че цялата организация по визитата на папа Йоан Павел II беше предоставена и финансирана от страната на българския “Атлантически клуб ” отпред с оня прочут с фразата си “Майната му на православието! ” земляк с името Соломон, заемащ към оня миг поста на външен министър на България, а след това и неуспешен претендент за общоприет секретар на НАТО. През 2002-ра чухме от Йоан Павел II, промълвеното с половин уста дипломатично осенило го съмнение, че няма изразителен Божи знак за “българска диря ” в атентата против самия Него. Но надали в миналото ще прочетем от в никакъв случай невиждащите бял свят достоверни стенограми на срещите на четири очи на папата-държавник с политиците, за безапелационния ултиматум за ускорено асимилиране на надрелигиозните “евроатлантически полезности ”. Образно казано – или влизате в стадото или… на курбан. Сложни времена бяха – по какъв начин да не се вслушаш в думите на премъдрия Свети Отец. Та напълно покрай нас, там някъде над Белград, още не се беше разсеял димът от гърмежите на алиансовите правораздаващи евроатлантически ракети в удостоверение на геополитическата максима: “по-добре Балканите да пламнат, в сравнение с цяла Европа ”…

Ключът към шифъра на визитата на  днешния “апостолически маршрут ” София-Скопие на папа Франциск, ловко затулен под мотото “Мир на земята ”  е още по-зловещ спрямо много безобидния “антикомунизъм ” . Крие се в словосъчетанието “бежанска вълна ” и то на заливащите Европа друговерци с предразположено към вируса на “свещения джихад ” ДНК. Традиционно за цялата поредност от обитавалите планетата човешки цивилизации и по някаква закономерна подигравка на ориста тъкмо всеобщите молебствия за “Мир на земята ”  са били предвестници на най-опустошителните войни. Ако не нещо друго, то Църквите имат най-малко този Божествен промисъл за наближаващите нещастия. Няма по какъв начин тъкмо папата-йезуит Франциск да не се е спускал в подземията на Ватикана, където са се криели и не престават да се крият от хорските очи едни от най-страшните пророчества за ориста човешка. Още повече, че с възкачването точно на Франциск на Светия трон, плъзнаха слуховете, че това щял да бъде… последният папа. Като прибавим към цялата тази ватиканска драматургия и забулената в дълбока тайнственост, невиждана оставка на предшественика му от арийски генезис Бенедикт ХVI, нещата получават сякаш от ден на ден очертанията на скандализиралия църквата книжовен сюжет на “Шифърът на Леонардо ”.

Защо папа Франциск, още повече йезуитът Франциск, избра тъкмо в решаващия за ориста на Европа месец май`2019, България и Македония за балканската си аудиенция? Предизвестено риторичен ли ще се окаже този въпрос от позиция на най-голямата опасност за към момента по някаква богоугодна хипотеза християнска Европа – надигащото се цунами на бежанската вълна. Какви сенки върху небесата разчете от отражението на пламъците на “Парижката света Богородица ” Светият отец, та вместо да отиде персонално да вземе за ватиканската сбирка тленен въглен от катедралата-символ на европапството му, пристигна тук на Балканите. Точно в православна България и то без лична покана от духовния й овчар, патриарх Неофит! Да не би още веднъж ние, българите, и сънародните ни македонци да се окажем курбанът в папската “ Молитва за мир ”. Нима тъкмо ние не сме се молели от заран до вечер през страдалната ни вековна история, когато всякога християнска Европа ни е изоставяла под ятагана на друговерците, единствено и единствено полумесецът да не изгрее над купола на “Св.Петър ” на Ватиканския рид, по сходство на случката със “Св. София ” в Константинопол.

Какво ли ще изиска на четири очи от трогнатите от светейшото внимание български управници и македонските им сътрудници държавникът Франциск? Нима към този момент и на най-големите оптимисти за “светлото ни европейско бъдеще ” не е ясно, че и двете ни държавици, обитаеми с един разполовен от столетната геополитическа конспирация на Великите сили народ, сме забавни за “големите началници ” само като територия. Все по- самообезлюдяваща се, опустошена от политически правилното ни поверие, че “преклонена главица, сабя не я сече ” земя. Земя като една човешка длан, само че изцяло пригодна за един голям, ограден от бодливата тел на мултикултуралистичната идея на политическият хайлайф на самата Европа “бежански лагер ” с филантропична задача, обезпечена от военните бази на пазителите на “евроатлантическите полезности ”. Както се споделя – какво по-хуманно от това: “По-добре Балканите да пламнат, в сравнение с цяла Европа ” .  Те Балканите така и така са си привикнали – още от времената на оня османски Великолепен век, финансиран, както се оказа след това от Венецианските търговци, и с благословията на Рим.